Сама
Болка, но не и страх. Сама. Колко е скучно. Нито стон, нито зов.
Само надежда. Надежда за по-добър живот. Тя знаеше, че това е нещо временно, но времето не минаваше. И отново сама. Сама с вятъра и самотата. Какво ù предстоеше… Никой не знаеше. Само Бог знаеше това! Боже, дай ми сили, казваше си тя. И ето, той чу молитвите ù.
Тя бе щастлива.
Самотата я нямаше. Благодаря ти, Господи. Благодаря ти. Колко е хубаво. Боже, колко е хубаво!