Той беше толкова близо до мен! С едно движение можех да го докосна. С едно протягане на ръка можех да го прегърна.
Ако се наведях още малко щях да допра устни в неговите. Отново. Щях да съм негова. Щях да споделя щастието и живота му!
Щях да му се отдам завинаги. Както преди. Да сме отново онази щастлива и идеална двойка.
Но уви ...
Не посмях. Нямаше смисъл. Той беше така близко, но душата му, съществото му, мислите и чувствата му не бяха тук.
Те вече не бяха мои. Пренадлежаха на някоя друга. Сега той беше с нея. Копнееше за нея. Беше завладян от нея.
И аз не можех да направя нищо, за да променя това.
Знаех, че тя съществува, но не знаех коя е. Не знаех как изглежда, нито как се държи. Как се облича и къде ходи.
Тя беше като мъгла за мен. Обвиваше ме, скриваше ме, заличаваше ме, но в същото време аз не можех да я видя.
Не можех да я докосна.
И не можех да се пазя от нея.
Той стана нейна жертва! Без да се замисли се хвърли в прегръдките и. ...