Честит 24 май – ден най-вече на книгата! Съчетаваща писмеността, езика, мисълта, красотата, манталитета на народа ни…
И една история за питане по тоя повод.
Библиотека в едно читалище. На вратата – обявление: „ Приемаме като дарение само книги, издавани след 2 000 година“…
Въпроси много. Отговорите – доста неприятни.
Книгите сега са стока. Лъскава, примамваща евентуален клиент стока. Да купи – пък после може и да захвърли скучната, елементарна, банална сбирщина от букви с претенции за четиво.
Ама НЯМА какво да се чете!
Не говоря за някакъв повод към размисли, идеи, евентуални поуки…
Търговска стока…
И в много случаи – начин за пране на пари. Издават се 100 екземпляра, фиксират се 1 000 /по документи/, лепва се добра цена и… Изпрана хубава сума.
А кой и дали изобщо някой ще купи… Че и да прочете… Че и да събуди нещо в душата му тая стока…
Бе, вие сте ретрогради! Капитализъм! Основната цел е печалбата.
Останалото е минало…
А книгите преди… Помним ги – но ние, по-старите мъже и немладите жени. Книги, за които сме чакали на опашки, търсели сме, разменяли сме, пазели сме в библиотеките си.
Защото обикновено най-добрите ти приятели са най-големите врагове на библиотеките. И отминават с просташкото: „Мъ, ти за една книга ли си… Ега ти стипцата!“.
Поради което някои директно заявявахве – книги не давам! Ще пропадне, а загубилият я ще махне с ръка: „Мъ, ти за една книга ли…“
Та е по-добре да се разсърди и изгубиш познат, вместо да изгубиш и него, и книгата…
Егоизъм в името на духовността…
Както казваше една колежка /Лека й пръст на Владка!/: „ Аз и той имаме по пет лева. Аз купувам книга, той салам. Изяжда го и идва да иска книгата… Не! Не може и салама да набиваш, и книгата да четеш. Направил си избора си…“
Ние четяхме. Кой повече, кой по-малко – четяхме.
Имам в колекцията си раздел за книгите, препоръчвани от учителите. Поне тридесетина по история, маса други по география, физика, химия дори…
Отделно художествена литература. Просто четяхме.
Което не е модерно. Започна се от „децата на демокрацията“ – завършилите от 1990 година насам.
Ще кажете – ама има интернет, има и аудио…
Има. В момента слушам „Робинзоновци на космоса“ от Карсак. Книгата е същата, слушането не е четене…
Изданието е от 1961 година. Допуснато от цензурата.
Оная – лошата,, дето я проклетисвахме. А след 1990 се оказа, че на пазара има какви ли не издания, но няма нищо за четене. Истинско!
Оказа се, че цензурата поставяла ограда пред псевдолитературата. Класиката я имаше, модерното се оказа моментно…
А сега хората се чудят как да се разделят с книгите на родителите си. Няма място за разума и красотата в дома. Грамаден телевизор в центъра…
Да, има електронни книги. И може да си изтеглиш безплатно хубави неща от интернет. Грижовни хора безкористно са изградили бази.
Обаче…
Навикът липсва…
А книгите пречат. И маса средностатичтически нашенци подаряват книги. Отървават се от тях.
Или просто ги оставят до контейнерите…
Защото книгата е и грижа. А иначе – бе, като ти потрябва, ще потърсиш в интернет.
Може и да намериш…
С лекота…
Трудността на търсенето, на четенето, на осмислянето, на собственото анализиране и възприемане…
Няма време! Толкова забавни неща има… И такава нужда от време. За изкарване на пари.
Поради което отглеждаме красиви, здрави, добре облчени деца.
С един ретрограден недъг – не умеят да четат.
Съответно – да възприемат света извън стомаха и органа под него.
Основата на мисленето се внушава от властови дебили, натресли в езика паразити като „входирам“, „ваканцувам“ и други подобни изрази на неграмотност.
Както и модерните „кюлчета“, „Мата Хари“, „кеш“…
Отделно новите „просветители“ – инфлуенсърите. Обясняващи, че Земята е плоска, а властта е над всичко. И човек трябва да им вярва – та интернетът го казва,, не е някаква си книга. Или – по-страшното – мнение на мислещ човещ… Защото Юрая не мисли…
Плюс старото, но намерило място внушение към младите: „Ти много да не знаеш!“…
Да не знаеш…
Да простееш като модерен юрайчо – нагъл, агресивен, изпълнителен, продажен. Какъвто е бил при преднит господари, какъвто ще е и при новите…
Оцеляващ… С памуче зад всеки господарски задник…
Днес е лесно да откриеш оцеляващия биоиндивид. Той не чете. Няма време за глупости, трябва да изкарва пари…
Иначе – владее английски, немски, френски, понякога български.
А книгите знае по екранизациите и преразказите.
И е майстор на тестовете – 25% шанс едно от четирите да е вярно. Осигуряващо тройката…
Защо да мисли, усеща, чувства? Има компютър и телефон. ;Утре ще си купи и изкуствен интелект. Плюс няколко оператори, обслужващи го…
24 май…
Ден на…
Каква част от българите?
Една трета?
Май съм оптимист…
© Георги Коновски Все права защищены