Трудно можете да си представите двама души, които толкова много си приличаха!
Данчо и Манчо бяха състуденти от правния факултет и всички ги наричаха "близнаците". Така голяма беше приликата между тях. Те бяха еднакво високи, еднакво сложени и еднакво облечени, а също и еднакво умни и хубави. Даже успехът от следването им бе еднакъв. Еднакво скромни бяха и доходите на бащите им. Ала татковците смогнаха да изучат синовете си. С еднакво големи усилия и еднакво големи лишения.
Данчо и Манчо не бяха приятели. Не бяха и врагове. Бяха просто колеги от университета. Засичаха се на лекции, по купони, в библиотеката. Казваха си "здрасти", разменяха по някоя дума и сетне всеки поемаше по пътя си. А пътищата им винаги бяха различни и така си остана за цял живот. Дали защото сами решаваха да вървят по различни пътища - не зная. А защо избираха все различни пътища - това съвсем не зная.
Като завършиха университета и преминаха съдебно стажуване и двамата станаха прокурори. По едно и също време и в пр ...