Преди много, много години ,в далечни времена когато на Земята вярвали в много Богове, в едно малко царство живеели двама братя-овчари.Те се родили в китно планинско село. Баща им и той бил овчар. Построил на края на селото висока триката къща, че да има място в нея за всички. Братята се казвали Крун и Тербел. Когато порастнали и мъхът по лицата им потъмнял и започнал да се превръща в брада, момчетата взели бащината си гега и кучетата и повели овчите, и кози стада нагоре към къшлите под върховете на планината. Там високо под облаците, от сутрин до вечер двамата братя водели на паша стадата си по най-тучните и високи поляни и ги поили с най-студената и бистра вода от планинските извори. Денем и нощем когато си почивали момчетата свирели тъжно с медните кавали.
Една нощ , както се раздумвали край буйния огън и заравяли картофи в жарта, изведнъж от мрака изникнали две прекрасни девойки. Разпуснатите им коси стигали до земята. Лицата им били бели като прясно сирене, а устните им аленеели ка ...