Самонедостатъчност
Иво беше на 16. Живееше в голям град и учеше в най-добрата езикова гимназия. Разбираше от езици и от компютри , но НЕ беше зубър! Любимеца на мама и татко, на учители , на всички. Баща му беше издигнал се адвокат , майка му все още се доказваше в професията си.
На пръв поглед всичко изглеждаше нормално , дори прекрасно и то наистина бе такова. До деня когато най-добрия му приятел не почина от свръхдоза наркотици .
І
Беше ледено ветровит и дъждовен ден през ноември , когато научи за смъртта на приятеля си. Нещо заседна в гърлото му и той не можеше да го преглътне. Двамата бяха като братя - на всякъде заедно , разбираха се за всичко. Заедно с него , той зарови част от себе си в земята. Закле се в името му да се бори срещу наркотиците.
Месец по-късно отиде на рожден ден на позната. Купон като купон – пиене , пушене , дивотии и…трева. Той стоеше в единия ъгъл на задимена тъмна стая , когато някой му донесе чаша водка.Отказа да я приеме , но му отвърнаха присмехулни гласо ...