Когато денят си отива притихвам сама в тъмнина. Потънала в мисли, в самота, взирам се в очите на нощта. Усещам сърцето си с нейния ритъм да бие и чудя се защо е така. Разговор кратък проведох с луната и тя ми запя с чуден глас. Разказа ми как вятърът гали морето, как нежно разбужда листата на подремващите стари дървета. И малко по малко унасям се и в съня си пак чувам нощта, и виждам когато денят си отива как притихвам сама в тъмнина.