- Хайде, ученици. Не е толкова сложно - просто напишете какво според вас е самота. А, звънецът би. Довиждане. До утре.
Как ги мразя тия теми! Пиша, потя се, драскам, дописвам, вмъквам, накрая горе-долу ми харесва - вече всяка думичка е отражение на мнението ми, а на следващия ден някой със сериозно изражение и големи очила ми казва с най-спокойния тон "Ами не. Не си права." Но обикновено имам поне идея. Сега дори и това нямам.
Излизам от училище и тръгвам към кафенето, в което обеща да се срещнем.
Влизам - няма те още.
Пия си топлия шоколад бавно и те чакам. Закъсняваш.
Вече мина час...
И половина. Няма те. Тръгвам си.
Трябва да си ми пратил имейл. Винаги го правиш. Днес не си.
Ще се обадиш по телефона.
Не, няма. Вече е прекалено късно. Минава девет и половина.
Най-накрая! Тичам към телефона.
-Ало?... Здрасти... Ами нормално... Не, не зле. Просто нормално. (Тишина)... А ти?... Аха... А, за днес ли. Няма нищо... Е, всички забравяме понякога. (Тишина) Защо не ми прати поне имейл?... О. А ...