....Пясъчната лавина поглъщаше всичко под себе си. Погълна полето, зелено дотогава, притулено в омара. Планината далече не синееше, всичко се беше превърнало в безкрайни жълти дюни...набраздени от леки пясъчни вълни.
Огромна машина се бореше с пясъците. Копаеше тунел в тях и го укрепваше, за да може да продължи. Можеше да има и оцелели, всичко се случва. Машината беше нещо като огромен комбайн, тя не спираше да се бори с изтичащата лавина.
Изведнъж се откри капак на шахта. Отвориха го, можеше да има някой. Наистина имаше жив. Беше го спасил този капак, който е паднал отгоре му и затворил шахтата. Човекът е бягал за да се спаси,паднал е вътре и мислел, че това е краят...
Тя го познава, много пъти го е виждала.
Вървеше след машината с покойната си баба и дъщеря си. Търсеше някого, може би родителите си. Или сестра си. Не знаеше кого търси, може би просто оцелели...
Спасеният е Иван.
...Огромен хотел с безкрайно много стаи. Тя се щура по етажите. Много пъти е била в тоя хотел...познава го ...