21 февр. 2025 г., 20:43

Самотници... 

  Проза » Другие
69 2 10
2 мин за четене
Като че днес, ние все повече се изолираме, самотните хора стават все повече... Причини много, някои съзнателно живеят самотно... Знам, колко вреди на човека самотата - на психиката му, преди всичко... Ала не знам, въпреки желанието ми, как бих могла да помогна... Не един познат, а нищо чудно и близки, да живеят в самота... Наш съсед - отдавна ни напусна завинаги, години живя самотен... Висок и слаб, лузър, неудачник... Срещах го почти всеки ден, често на път за магазина наблизо... Поздравявах го, евентуално му давах нещо от чантата с покупките, а той ми се усмихваше леко и толкова... Накрая милият, едва-едва вървеше и почти не разбирах какво иска да ми каже, сякаш говорът му загиваше... И физически, също... Но как веднага се явиха наследниците, за апартамента му... А приживе, не ги виждах да идват при него, къде са били тогава... Понякога, в моето родно място, ходя на гробища ... Уви, вече само там мога да говоря на най-близките си - родителите и братята ми ... Веднъж, тръгвайки си от ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Все права защищены

Предложения
: ??:??