Събужда ме полазване... Пфу, че гадост! И изведнъж чувам тихичко гласче!... Да, няма да повярвате, но хлебарката ми заговори с човешки глас:
- Бати Пенчеее, моля те, прегърни меее!... Моля теее!... Имам нужда да ме прегърне някооой!
- А! Какво правиш в леглото ми, гадино мръсна?! - изкрещявам ужасен.
- Ама аз не съм кат другитееее! - продължи жалостиво гласчето - Имам нужда от малко човешка топлина и утеха рано сутрииин... Моля тееее, прегърни меее!
- Ма как ша та прегръщам, бе?! Я ми са разкарай от главата! Я чакай... Всъщност откъде се взе?
- Е как откъде?... Долу в кашона ти с хартиите сме си направили цял полис... Хайде, моля те, прегърни меее!
Скачам ужасен! Дърпам кашона изпод леглото и се хващам за главата! Какъв ти полис?! МЕГАполис! С кина, театри, жилищни квартали, магазини, детски градини, широки хлебарски булеварди, че и тото пунктове... Да не повярваш! И хлебарка до хлебарката! Бременни, небременни, хитри, подрастващи, малки, мънички, още безцветнички...
- Ха! Какво става ...