В полунощ край контейнерите се навърташе едно зъзнещо куче. Нещо ми подсказа, че това съм аз самият, но някога и някъде. Кой знае кога и как съм се превърнал в куче - вероятно част от новата ми идентификация; после видях катастрофата на остров Тера и гибелта на Минойската цивилизация; някъде там нишката на Ариадна се късаше и скитайки из лабиринтите на множество безумства под рева на умиращия минотавър се сблъсках със самия себе си. Оказа се, че минотавърът съм аз, а също така и Тезей, но изпуснал нишката. Това умиране се повтаря многократно. Умирането е твърде монотонна работа, поради което не е за предпочитане. Умирал съм под множество идентификации и то обикновено се случва през някоя ужасно тъмна и дъждовна нощ край контейнерите, под съпровода на капчуците, когато скитниците и кучетата са си заминали и когато от тротоарите избликва мъгла.
Наскоро срещнах случайно първата си любов. Едва я познах и тя също едва ме позна, а си спомням, че ми се искаше да умра някога и някъде, когато т ...