Ветеринарят ми го донесе в чувал.
- Не знам, дали ще оцелее. Някакви деца го намерили под електрически стълб умиращ. Цялото му ляво крило беше смляно и се наложи да го ампутирам.
Отворих чувала и внимателно го извадих. Наистина едвам дишаше. Сложих го в хола върху едно одеяло. Три дни го наливах със спринцовки в дългата човка и накрая се изправи залитайки. Не беше уплашен, прие ме за нещо нормално, което му е помогнало да живее.
След няколко дни го изведох на двора и го пуснах да походи. Дори и с покафенялата кръв по остатъка на ампутирано крило беше красив. Направи няколко крачки и се върна при мен. Гледаше ме с наклонена на една страна глава и сякаш питаше "Свободен ли съм?"
- Давай, мойто момче. Бягай! Виж, какво хубаво слънце има.
И той се затича с разперени крила, махайки. Направи няколко кръга и спря. Осъзна, че вече няма да може да лети. Обърна се и започна да чисти перата си.
- Ще те кръстя, Щръчко.
Пак ми звъняха и трябваше спешно да отида в службата. Оставих новия си приятел ...