25 июн. 2014 г., 21:47  

Сбогом, любов 

  Проза » Другие
588 0 1
7 мин за четене
"Скъпа Мери,
Седя на масата в кухнята и се чудя как да ти съобщя това, което трябва да ти кажа.
Ние с теб преживяхме нещо прекрасно и аз те уверявам, че никога няма да го забравя. Не искам да си мислиш, че си означавала по-малко за мен, отколкото аз за теб. Ти си изключителна личност и затова се влюбих в теб, но по-важното е, че чрез теб разбрах какво значи да обичаш истински. Помня до най-малка подробност нашата първа вечер, помня и онази нощ, когато правихме любов.
Затварям очи и виждам лицето ти. Вървя по улицата и усещам ръката ти в моята. И това чувство все още живее в мен, но докато преди то ми носеше утеха, сега ме изпълва с болка. И двамата знаем, че през това време връзката ни се промени. Ние самите се променихме, сигурен съм, че и ти го разбираш. Може би бяхме разделени прекалено дълго, а може би просто живеем в различни светове. Не знам. Всеки път, когато се карахме, се мразех. И въпреки че все още се обичаме, някак си загубихме онази вълшебна тръпка, която ни правеше едно ц ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Йорданова Все права защищены

Предложения
: ??:??