Вратата се отвори!
Той застана пред нея.
Столът отхвръкна! Прескочих го и кой кого сграбчи не разбрах. От двайсет години не бях го виждал. Откакто завършихме. Тогава се пръснахме из страната. Той си остана в София. Беше си оттам. Първите години, чат-пат по телефона се чувахме, а после, аз ли потънах, той ли изчезна, но ни се видяхме, ни се чухме.
Напрегръщахме се!
Седнахме!
И започна едно разпитване, събудиха се спомени, за това, за онова, за тоя, за оня.
Не беше се променил.
Същата очарователна усмивка. Същият финес във всичко. Беше естет, и на вид и по душа. През годините на следването не бяхме големи приятели, но се отнасяхме с уважение един към друг. Оригинален екземпляр. Ей го и сега. Дигнал си чукалата и тръгнал да обикаля страната, та да види ония, дето не ги е виждал, откакто сме завършили. Не били много, само четирима, но се запилели по четирите краища на страната. Тръгнал! Мен оставил за накрая. Разказваше сладко, с не слизаща от лицето, едва забележима усмивка. Разговорът мо ...