Най-после среща с него!
Вече не помнеше откога беше влюбена в Борис. Със сестра му станаха приятелки още от първи клас. Живееха наблизо – от двете страни на реката. Харесваше им да стоят на дървеното мостче и да гледат водата. През пролетта тя беше буйна и стръвно подкопаваше бреговете от двете страни. Но през лятото изтъняваше като косъм и само тук-там се образуваха малки вирчета, в които дребни червеноперки игриво се премятаха.
Когато поотраснаха, набраха смелост и слязоха долу, в самото корито. Скоро плахите им стъпки утъпкаха тънка пътечка. Току под моста имаше няколко храста. Бяха гъсти и зелените им клонки скриваха всичко. Там си направиха скривалище. Дадоха си дума да не казват на никого. Докато един ден не ги изненада братът на Живка – Борис. Беше ги проследил. Така станаха трима. Някъде по това време се влюби в него.
Той беше с пет години по-голям от тях и знаеше толкова много неща. Беше много умен за възрастта си. Станаха приятели. Отнасяше се с нея все едно му беше втора сес ...