Той се появи в живота ми тихо и кротко и докато се усетя, вече се бе настанил в моето сърце а по-късно и на дивана. Забравих да спомена, че "Той" не е човек, а един стар черен котарак, който ме промени из основи. Дойде в момент, когато най-много се нуждаех от приятел. Обикновено хората избират своите домашни любимци, но в този случай "Той" избра своя човек, с намерението да го направи щастлив. И успя! Никога няма да забравя онзи прекрасен котешки поглед, който безмълвно изрече думите:
"Не търся нито храна, нито подслон, тук на която ѝ врата да измяукам, получавам онова, от което имам нужда, но така като те гледам, ти ми изглеждаш доста нуждаеща се и аз съм точно този, който ти трябва."
Ако някога някой ме попита, кое е нещото, което най-много ме е впечатлило в Белгия, то със сигурност няма да бъдат високите катедрали, нито средновековните сгради, нито красивите паркове и добре устроения живот, моят отговор ще бъде:
"Един стар черен котарак!"
Никога до сега не бях срещала животно с толк ...