С Б О Г У В А Н Е – един миг от пролетта.
Последните автомобили и пасажери, пристигнали с поредния РО – РО кораб, бързо напуснаха пристана и вече беше започнало приемането на наредените в дълги редици заминаващи с обратния му курс хора и коли, които изчезваха в огромното му туловище, когато от редицата на пешеходците се отделиха двама души – млада жена на около трийдет години и мъж към четирийсет и пет със спортен сак на рамо. Отдалечиха се на двайсетина метра от рампата и застанаха на самия край на кейовата стена. Стояха един до друг, гледаха към мястото, където небето и морето сякаш се сливаха в едно и... мълчаха.
Едва когато засвири сирената на кораба, двамата се обърнаха и видяха, че от навалицата пред подвижната рампа вече няма и следа. Хората от екипажа и бреговия персонал започваха подготовката за отплаване на кораба.
„Трябва да тръгваш!”, каза с приглушен глас жената и се притисна към него.
„Да.”, отговори той, прегърна я поривисто и я целуна по челото.
В това време някой от ек ...