- Генерална репетиция - казва Гласът - Довечера играем.
Връзвам си мечтите на тавана и надявам примката на врата си. Ритвам червеното детско пластмасово столче. Миг на лек дисконфорт. Свобода.
- О, я стига! Знаеш, че не можеш да умреш! Ти си плюшено мече, а те не умират. само се изхабяват...
- ... и престават да пеят някоя весела песничка като им стиснеш пухкавата лапа.
- Пауза.
- Нее! Нямаш право да ми се бъркаш в Сценария!
- Добре, де...
- Не можела съм да умра... Ама АЗ ИСКАМ!
- Глупаво мое мече! Отдавна никой не пита какво искаш. Твърде незначително си, за да има значение.
- Знам! Но нямате право да ми драскате в Сценария! Ясно?
- Продължавам без да забележа думите ти... И отдавна всеки си превишава правата. Какво да се прави - Анархия. Нали това искаше?
- Искам, но не така. Не сега. Не със теб... имаше така песен, нали? ...