- Добро утро! – каза тя без дори да го погледне. Очите й бяха потънали в чашата кафе и сякаш се опитваха да намерят себе си.
- Добро да е! – отвърна той с лека усмивка. – Няма ли да ме погледнеш? Специално за теб съм се пременил.
Тя вдигна поглед за миг и после пак се загледа в черната течност. Той наистина изглеждаше прекрасно. Обикновено не си правеше труд, но тази сутрин се бе постарал. Защо ли? Може би предвкусваше добрата сделка... Да, той я познаваше много добре пък и точно в този момент това дори не се налагаше. Бледото й лице беше придобило жълтеникав оттенък, очите й бяха хлътнали, а под тях имаше дълбоки черни сенки, издаващи безсънието й. Обикновено слагаше грим за срещите им. Понякога успяваше да скрие от него някои неща, но сега нямаше сили да се преструва. А и нямаше смисъл. Той знаеше, че тя ще даде всичко.
Седна срещу нея без да отделя очи от лицето й. Косата й падаше в безпорядък по раменете й, а няколко кичура се мъчеха да се изкъпят в чашата. Тя не обръщаше внимание. ...