_Hellscream_ (Кристиян Тодоров)
12 17
11 янв. 2007 г., 13:02

Сделката(4 глава) 

  Проза
1168 0 4
4 мин за четене

Сделката

И ето все пак пред него беше застанал един огромен орк. Дали пътуването във времето не му се беше отразило зле на психиката…
- Дано не ме нападне… - каза по-скоро на себе си, отколкото на чудовището пред него.
След като чу тези думи, Крас реши, че не би трябвало да го е страх от човека пред него и прие образа на нещо като елф.
След като едва нр припадна при вида на орка пред него, Ронин направо се шокира, когато видя как от огромно, зелено чудовище нещото пред него се превърна в подобие на нощен елф.
- Спокойно – не ти желая злото – продума Крас.
- Така ли... – едва изрече Ронин.
- Да. Помислих си, че ще ме напраднеш, затова приех форма плашеща повечето хора. – обясни магьосника.
- Нямам намерение да те нападам… особено като видях какво можеш… -възвърна си гласа червенокосият младеж. – но можеш ли да ми кажеш къде се намирам?
- Естествено. Намираш се на планетата Аден… - не довърши мисълта си Крас, поради прекъсването му от думите на Ронин.
- Къде? Не ми е позната. И какво, подяволите, си ти? – засипа го с въпроси Ронин.
- И да ти кажа къде се намира – едва ли ще ти е позната, ако съдя по реакцията ти. А доколкото до мен – аз съм Крас и съм магьосник. Приемам всякакви образи, но в истинската си форма съм дракон. – отговори му отново събеседникът му.
- Ти си дракон? – едва се сдържа да не се разсмее Ронин. – Ти си дракон и приемаш образа на орк, за да ме изплашиш… ?
- Ако се бях явил пред теб като дракон – едва ли би оцелял за да ме питаш това. – разсмя се Крас.
- Да, наистина… - замисли се младежът.
- Мой ред е да попитам – кой си ти и как попадна тук с… това? – посочи капсулата, с която беше пристигнал Ронин.
- Казвам се Ронин, идвам от планета наречена Земя. Незнам как попаднах тук, но знам, че бих искал да се махна час по-скоро. – представи се пришалецът.
- Като гледам машината ти едва ли би могъл да си тръгнеш скоро. Не мисля, че е в състояние да лети.
- Да… - погледна разбирата при кацането капсула. – и без това беше заредена само за едно пътуване, но явно нещо се е объркало щом съм тук, а не на моятапланета, в мовто време. – помисли си той.
- И с каква цел си пътувал с това нещо? – попита отново Крас.
- Имам мисия. – незнаеше защо, но чувстваше – че може да се довери на странникът. – Трябва да се върна на планетата си и да я спася от пълно унищожаване. – допълни Ронин.
- Имаш за мисия да спасиш планета на твоята възраст?! Та ти не си на повече от 20-22 години. Как младеж като теб ще спаси цяла планета – учуди се мага.
- 20-22… наистина са ми казвали, че изглеждам на повече отколкото съм, но ти ме разби! Та аз съм на 15. – засмя се младежът.
- Как така петнадесет? Няма начин! Виж… – каза вещетрът и измагьоса едно огледало.
- О, shit! Какво е станало с мен – възкликна червенокосият, като се погледна в огледалото. – Това да не е някоя друга твоя магия?! Няма как това да съм аз!
- Казах ли ти, че си на 15?! – укори го Крас.
- Нещо е станало с капсулата. Първо ме праща тук, а после и ме състарява. Немога да повярвам как за два дни всичко се обърка така. – заключи Ронин. – А какви са тези магии, които правиш? Така и така съм тук, може ли да ме научиш и мен? – полюбопитства Ронин.
- Момче, това не става просто ей така, нужни са години. – опита се да обясни Крас. – Но щтом имаш желание ще направя каквото мога, обаче ако и ти ми помогнеш.
- Само кажи какво да сторя. – зарадва се Ронин.
- След като те науча искам да ми помогнеш да взема един предмет, в който се крият тайните на света, в който са събрани могъщи заклинания, и който е способен да те върне на твоята планета. – равнодушно му съобщи Крас.
- Неможе ли да го вземем още сега? – нетърпеливо попита червенокосият.
- Невъзможно! „Златното око” е защитено със заклинания, които немога да преодолея. Защитено е срещу дракони. Затова ще те науча на необходимото, за да успееш да вземеш „Окото”.
- Кога започваме? – нетърпеливо попита новакът.
- Утре. Сега ще поспим. Но преди това имам един въпрос... защо имено ти трябжа да спасиш Земята? Не си ли твърде млад? – попита Крас.
- Като го спомена... незнам. Не се бях замислял върху това. Вероятно никой друг не се е навил. – предположи Ронин.
- Разбирам. Е време е за лягане.Утре ще станем рано и ще започнем обучението ти, така че заспивай. – каза учителят и му посочи мястото, където ще спи – голата земя.
- Но ти си вещер, би трябвало да можеш да измгьосаш едно легло – отбеляза Ронин.
- Мога, разбира се, но докато не станеш способен сам да измагьосваш каквото ти трябжа – ще спош на земята. – отговори му Крас, слад което направи рязко движение с ръка и сякаш от въздуха се появи меко легло, на което възнемеряваше да легне.
За разлика от него, Ронин будуа до късно през ноща и си мислеше върху това, което му се случва – и на фона на всички неща,които му се струпаха на главата, в мислите му се въртеше един въпрос, който Крас му зададе: „Защо именно той? Защо не някой друг?”
Обърна се по гръб и погледна звездите. От там се усмихваше лицето на любимата му... какво ли правеше тя сега? С тази мисъл той се онесе и заспа. Сънува любимата си.


© Кристиян Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • хорица написал съм другите 2 глави,но не е на компа...обмислям скоро да ги кача...

  • Приятелю, все едно духа на Ричард Кнаак е тук, добре е, но аз вярвам в твоята креативност и чакам продълженията
  • Трябва да отбележа, че и четирите глави много ми харесват. Може да се каже, че съм пристрастна, понеже просто обужавам фентази и фантастика. Но нонаистина разказите ми допадат.
  • Харесва ми, но не се влияй толкова много от разните книги и филми, които са излезли на тази тематика. Иначе- от мене шестичка...
Предложения
: ??:??