Когато завали сняг, имаш чувства. Не че когато не вали, нямаш чувства. Обаче те са латентни, страхливи се, не искат да се проявят и стоят като заспали в теб. Чакат знак, за да се появят.
И ето го знакът – сняг. Бял, косо пада от небето, като стърготини от небесна дъскорезница, където боговете строят своите зимни домове и секат остарелите дървета на всемира.
Усещат чувствата, че времето им иде. Покълват. И виждаш хората – усмихнати, весели, в очакване на нещо добро, дори не знаят какво ще е то, но усещат, че ще дойде, то винаги идва, просто е чакало знак. И знакът възникна.
В автобуса отново се блъскат. В магазина крадат – продавачите в грамажа, присвоителите в джоба. Изнасилват деца и ограбват старци по селата. Бедността задушава и стари, и млади. Политиците преяждат с доверието на народа, а магистратите крадат от справедливостта, в името на която са се клели. Лекарите търгуват със здравето, магистратите – със справедливостта. Кой с каквото може. Проститутките – с телата, учените – с у ...