Мислех че този ден скоро, няма да дойде.

Деня в който искам всичко да свърши...

Деня в който ми е писнало от всеки и от всичко...

Деня в който ще имам някой и този някой ще е далеч.
Писна ми... и се изгубих... Няма по лошо... така си мислех... но грешах, тук съм. Потънала, без грам да ми пука къде съм, но не е страх... и не знам защо? Боли ме, скърбя искам да крещя но не мога. Няма да ме разбере никой.
Поне така мисля и да ме разбере някой кой ще е той? Кой ще е този човек който ще положи такива усилия?
Как ще се спася? Отговора на всичко това е: "Не знам"
А кой може да знае... Аз? 
Аз съм загубена кауза... човек потънал, изгубен, страдащ  искащ свобода.
Свобода да бъда себе си и я нямам! 
От това боли най-много...
Как ще продължа да живея ли незнам!?
Живота ще покаже...
А дали ще издържа... 
Това е въпроса...?