- Вкусен, топъл бял хлебец от фурната, разкошно бухнал сочен козунак със захар, без нищо отгоре или с някакви ядки, ммм.. Това са бедрата ми, как ми иде да ги похапна, ако можех… - бълнуваше насън дебеланата на отрудения селски човек Митьо, дори по нощите не му даваше мира с безкрайните си желания за храна, която едва им стигаше заради нея, а детето им гладуваше.. Митьо отдавна караше на вода, мед и плодовете и зеленчуците, които имаха благорадение на Бог, защото Митьо никога не се беше трудил за тези божи дарове, а пак ги получаваше незнайно как от земята.Трудеше се само при чуждите хора и те му плащаха колкото да не умре от глад детето му, за него знаеха, че ще се оправи някак, но се чудеха как ще изхрани ламята, която държеше вкъщи. Четиридесетгодишната дебелана Дара, която освен да яде когато и каквото успее да открадне от хората в селото, я парите им, я обяда им, друго не умееше. Хората бяха пропищели от нея от години, но каквото и да правеха те и мъжът й, полза нямаше. Горкото им ...