Глава седемнадесета
Учебната 1947/48 година се оказа съдбоносна. През този период имаше едно прекрасно събитие- раждането на братчето ми, и две ужасни събития, които промениха живота ми. За едното ви разказах в предидущата глава, а сега ми се иска да разкажа за второто. Но ще започна малко от по-далеч.
След 9 септември 1944 година съществуващите до тогава арменски организации и политически партии бяха забранени и най-изявените и авторитетни техни дейци, като Карекин Нъждех и Баруйр Асадур, бяха изпратени “на екскурзия по ленинските места” в Сибир, от където никога не се върнаха.
Създаде се Арменска прогресивна организация “Ереван”, оглавявана от комунисти и антифашисти. Тази организация развиваше многостранна дейност в областа на културата-хор, танцова трупа и театрална самодейност. Работата с младежите също беше на висота. Естествено цялата дейност беше подчинена на една единствена политическа цел- пропагандиране на комунистическите идеи, любов към СССР и Съветска Армения и и промиван ...