Глава четвърта – Станоз
« След унищожаването на мъжете и разселването на малките момчета, градът се превърна в женско царство, в стадо без пазач и всеки който пожелаеше можеше да прави каквото си иска с беззащитните жени, девойки, малки момичета и малкото останали в града невръстни момчета.
Баща ми беше загинал по време на кланетата на султан Абдул Хамид през 1895 и 96 година. Майка ми беше останала вдовица с четири дъщери, аз бях най малката. Тя се казваше Искухи, а сестрите ми Астхиг, Аршалуйс и Мелине. Мен са ме кръстили Сара, име много редко срещано при арменците. Всички в къщата се занимавахме с вълната на ангорските кози. Предехме, плетехме, даже имахме малък стан на който майка ни тъчеше « тефтиг », този пухкав мек плат от който се шиеха най-топлите дрехи за зимата.
Няколко години след смърта на баща ни, в « йергира » се появил непознат и много странен мъж. Грамаден като великан и кротък като агне. Ходел от къща на къща и вършел всякаква работа срещу къшей хляб и канче топла чор ...