Глава шестнадесета
В подножието на Западна Стара планина се е сгушило китно селце, разположено сред обширни ливади напоявани от две реки. Блатото и Герена. Тази втората у някои автори се споменава като Сливнишка. От памтивека, за местното население тя е Герена. Тук пролетта е свежа, а лятото прохладно. Плодородната земя и тучните ливади на село Петърч, дават поминък на над 2000-те жители на селото. Земеделието, градинарството и скотовъдството са трите вимета на селото. В центъра на селото се издига паметник(1922г) на петърчани загинали за България във войните през първите 20 години на миналия век.
Вървяхме по улицата пресичаща цялото село, а около нас се издигаха огромни облаци прах, който през дъждовните дни на есента и напролет се превръщаше в редка, лепкава кал. Пресекохме площада и продължихме към другия край на селото. Този път пресичаше цялото село от изток на запад и след това се превръщаше в междуселски, който свързваше Петърч с Костинброд, Шияковци и Опицвет. Накрая на селото, ...