Мира събра багажа, стегна куфарите, хвана двете деца за ръка и тръгна. На море. С голяма дъщеря и малък син. Мъжът ù отдавна живееше с някаква разведена. И това лято той ù даде парите с думите: Ти и децата да изчезнете за един месец. И при майка ти идете.
През целия път тя не свали тъмните си слънчеви очила. Само когато синът ù в играта си ги закачи, те паднаха в краката ù. Детето се загледа в подутите очи и бързо се наведе да търси очилата.
Вечерта в ресторанта усети, че всички ги наблюдават. С новодошлите е така, успокои се тя и започна да отмества поглед от маса на маса. Точно до тях седеше младо семейство. Майката срещу бащата, момиченцето срещу момченцето. Спокойни и загорели, тихичко разговаряха. Изведнъж всички се засмяха.
Завидя им. Четвъртият стол при тях беше празен. Мира мълчаливо плати, стана, хвана децата за ръка и всички се прибраха в стаята.
Слънцето изгря, тя си сложи очилата, подреди хавлиите под чадъра и пое дълбоко въздух. Усети топъл поглед и се отпусна.
- По традиц ...