Дъждовните облаци се плезеха на засъхналата земя. Усещаха нейното нетърпение и си играеха с жаждата ú. Лозата размърда листа нетърпеливо в лятната задуха. Земята облиза попукани устни и тревите стиснаха уморени очи. Трябва да завали, трябва най-после да завали! Гроздовете потрепнаха, листата като ветрило разпериха зелени сърца и погледнаха облаците.
Лозата притихна в очакване на дъжда. Корените болезнено се опитаха да намерят капчица влага, но нямаше. Облаците надуха бузи. Започнаха да се блъскат като в детска игра и най-после заваля. Първите капки погалиха стъблото на лозата, погъделичкаха прахта по листата и събудиха задрямалите зърна. Хубав, топъл, живителен дъжд! Хората се прибраха в къщите и останаха само тревите, лозите, дърветата и дъжда.
Валеше почти час, небето се проясни и слънцето надникна любопитно зад влажната пелена. Лозата тъжна се вслушваше в корените и си спомни онзи дъжд преди много години, когато я разделиха от нейната крехка сестра.
Тогава бяха млади и двете, с нежн ...