Сговорчив човек

Тази година с моята благоверна решихме да отидем на почивка. Да отморим сивите клетки, задръстени с разни науки и да се отдадем на кой каквото си иска. Като глава на семейството, предложих родното Черноморие, хем да подпомогнем икономиката ни, хем да си припомним някои географски и исторически особености, тъй като аз съм учител по география, а тя – по история. Тук е мястото да отбележа, че моята законна половинка е меко казано твърде въртоглава и по природа беше опозиционер.

- Какво??? – оцъкли се насреща ми. – Да си опреснявам историческите познания? Ти… - гласът и се вдигна с две октави, дори захриптя – ти…подиграваш ли се? Аз знам къде е мястото на всеки скелет, на всяка древна паница и лъжица, на разните мечове и доспехи, а ти ще ме опресняваш! Като имаш нужда да опознаваш географията, отивай сам! Аз заминавам за Гърция! – рече и отсече милата ми съпруга, взе всички пари, и замина за не знам си кой остров.

Аз съм сговорчив човек, не и направих скандал. Че какво толкова. И без това се гледаме почти денонощно, познавах в детайли милата й физиономия, която понякога ме караше да потръпвам от чувство, на което не искам да назова името, защото все пак ми е жена, мътните да я вземат дано! Пуста да опустее с всичките и бивши прелести, гадината мръсна…Може би сега е времето да ви осветля по въпроса за тая особа, заела мястото на съпруга и вярна спътница в живота. Когато я видях за първи път в Университета, ахнах! Не, аз направо бях слисан от нейната хубост! Като оная Елена, за която се е водила цяла война, и нашенката се държеше царствено и недостъпно. Че как иначе! Около нея имаше кохорта обожатели. Гледах я аз, чак лиги ми потекоха от мерак, сърцето ми слезе в онзи орган и дори не го скрих! Завлякох се как да е до нея, разбутах ухажорите и с верноподанически глас прошепнах „Роб ще ти стана, стига да си моя!” Няма да раздиплям подробности от историята, но в крайна сметка Елена ми стана жена, която се зае с осъществяване на моята мечта да й стана роб. Това ме моделира като съвършен готвач, чистач, сервитьор и изобщо идеалната домакиня! И за да не страда мъжкото ми самочувствие, не се приемах за роб, ами казвах, че съм сговорчив мъж! Правя всичко, мир да има! Пък и да не вземе да се посърне прословутата Еленина хубост, която ни салата правеше, за запръжки да не говорим!

Та така! Отпраши Елена, към някой си остров и аз подскокнах от радост! Кеф! Стегнах сака с няколко фланелки и други дреболии и извадих подкожните пари, които предвидливо скатавах от зоркия поглед на само провъзгласилата се финансова директорка на семейния бюджет. Преброих почти сто лева!!! Повечето на дребно! Остатъци от някакво ресто… Ще отида някъде по родното Черно море, ще си бродя по плажната ивица, ще изучавам това-онова…

Автостопа ми към морето почна с една цистерна и свърши с камион, превозващ чакъл за някаква магистрала. От там се навих сам, та тръгнах към едно курортно село, което няма значение как се казва. А то едно прекрасно, морето се синее, гларуси летят и цвъкат отгоре, чайки им пригласят, рибари, курортисти, местни посрещачи с цени за легло! То, с моите почти сто лева, какво да си позволя? Гледам, една възрастна жена стои пред портата и ме кани с отрепетиран любезен глас:

- Заповядай, младежо! При мен е най-евтино, а условията са перфектни!

- Колко на нощ?

- 15 лева! По-евтино няма да намериш!

- Не може ли за по-малко. Жената взе парите и …

- За колко по-малко?

- Ами помня, че навремето беше за 1.50!

- Много отдавна помниш, бе! За толкова в килера ли да те пусна?

- Идеално! Може и в килера!

- Ама аз се пошегувах…

- Е защо? Дай там едно одеало да се скатая в някое кюше, какво като е килер! Тя, жената да знаеш колко е опърничава! Дресирала ме е като домашен любимец! Тормози ме, не ми дава да ям каквото искам, само дето не ме пребива от бой…- тези работи ги казах за събуждане на жалост у жената и тя взе, че се върза. Гледам, взе да пребърсва очите и вика:

- Ай, завалия! Идвай! Ще спиш на диванчето в кухнята, твърдо и тясно, ама няма да плащаш! И аз имам син! Сърце имам, знам какво тегло теглят момчетата ни. И тебе майка раждала…Моето води една скрипя, думи нямам!!! То не бяха претенции, не бяха искания, не беше …

Така се настаних при баба Сия, жена разбрана и пострадала от снаха-скрипя! Влезе ми в положението и ме прибра! Окрилен от щастие, подредих багажа под диванчето и набързо излязох да хапна! Като няма да давам пари за спане, бих могъл да се нахраня като хората!

От опит знам, че лъскавите заведения са скъпи и обиграният ми поглед скоро забеляза едно малко, но спретнато кипро заведение. Гледам, свободни маси, на тях – вази с цветя, съдове с подправки, пепелник…

Може и да не повярвате, но след минута над главата ми се появи едно усмихнато потно лице, което още не ме разцелува от радост:

- Какво ще желае драгият ни, скъп и очарователен клиент?

- Таратор!

- Супер избор! Щерю, имаме ли таратор? – провикна се към кухнята изворът на радост.

- Има, обаче не са нарязани красавиците и не е разбито киселото мляко! Ще трябва да се чака, че съм на скарата за кюфтета.

- Чухте, нали? Ама ако случайно можете, елате да нарежете краставицата и ще стане по-бързо. Да не чакате, де…

- Дали мога? Че вкъщи кой прави тия работи! Аз! – веднага скокнах да помогна на хората. Колко му е, една краставица да нарежа…Споменатия Щерю много ми се зарадва! Като че цял живот само мен е чакал.

- О, приятел! Така и така си се хванал, я нарежи още десетина краставици и разбий повечко мляко, че сега ще нахълтат ония от плажа. А пък ти ще ядеш аванта.

Колко му е. След петнадесет минути таратора беше готов!

- Ти си машина бе! Егати! Такъв сръчен резач на красавици не сме имали! Да щеш и картофите да нарежеш…

Нарязах ги. После си опържих яйца, че не обичам кебапчета. Опържих и за няколко клиенти. Като работата стана натопорчена, се включих и в сервирането. Това бира, това салати, сладоледи, носех ги по няколко в една ръка! Факир! Вечерта се прибрах с двайсет лева от бакшиши и пакет с храна. За през нощта,че знае ли се. Почерпих и баба Сия.

На другия ден отидох да закуся във вече споменатото заведение. Там ме очакваха като небесна зора.

- О, приятел! Хареса ли ти храната тук? Я да метнеш едни палачинки! – дори не ме попитаха дали мога да ги правя, такъв респект изпитваха от кулинарните ми умения. И аз, нали съм сговорчив човек, реших да не отида на плажа, ами да помогна при закуската. После, както се сещате, направих таратора, нарязах салатата и картофите, обелих лука и още такива все полезни дейности, за което получих безплатен обяд, пакет храна за вечеря и изкара тридесет лева от бакшиши. Вечерта баба Сия ме посрещна като роден син. Извади шише с ракия, направи салата и ядохме. После събра чаршафа от диванчето и ме пусна в покоите на родния си син, щото ме почувствала такъв. Нали и двамата сме пострадали от жените си.

Досещате се, че и в следващите дни отивах право към ресторанта и отложих плажа. Морето няма да се изпари, я! Десет дни са това. Да помогна на хората, на зор са! Ей, добре, че жена ми ме фиркаше да готвя, я сега как ме уважават, как ме ценят! А тя, най-много да ме потупа одобрително по задника в знак на задоволство и да каже:”Добре си се справил с Бьоф Строганов! Де да беше така и с другото”. Под другото тя имаше предвид представянето на някои части около задника, който потупваше. Чудо голямо! И полов атлет да бях, тя пак щеше да ми намери кусури и да дава исторически примери за мъжественост!

Десетте дни се изнизаха неусетно! Значи, в ресторанта бях на такава почит като готвач, че Щерю направо ме издигна в култ. Каквото каже Манчо - това. Аз съм Манчо! В такива случаи ме досрамяваше от името ми, защото хората ме гледаха с такова преклонение, а аз някакъв си Манчо! Съжалих, че не съм Александър! Или Борислав! Или Сташимир! А аз – Манчо! Персоналът попиваше майсторлъкът ми и обогатихме менюто. Станахме си приятели, почти роднини, дори повече от роднини. Така разбрах,че Щерю е тук от пет години, ама иначе е музикант. Готви до след обед, а вечер свири на каквото му кажат, че владее много инструменти. Сервитьорчето, което ако се сещате ме посрещна с радост, беше само от две години тук. Иначе бил журналист, ама хонорарите били по-малки от бакшишите. Пък и тук опознавал характери и след време можело книга да напише. Дошъл миналото лято да изяде един таратор и се сещате какво е станало, защото и той режел краставици у дома си.

Мина цял месец! На морето де…Ама до плажа не стигнах! Пък и защо ли да се пържа там като някакъв ахмак? При това ресторантче с тия приятелчета! По цял ден кълцахме зарзават, мешахме салати, кюфтета, шишчета, аз въртя Бьов Строганов, мятам палачинки, на бюрека съм цар… Да не говорим как се сдушихме с баба Сия! Като роден син и станах! Родния син от своя страна заминал на почивка преди две години, защото оная скрипя похарчила семейните спестявания за нова кола и тръгнала за не знам си къде си. Бе кой ли го интересува къде се е запиляла! Важното е, че се разположих спокойно в покоите на сина на баба Сия, вечер си пиехме ракията и си хапвахме от големия пакет на ресторанта. По едно време се сетих за моята жена. Сигурно се беше върнала от онзи остров край Гърция. Ама можеше и да се е закотвила там, знам ли!

Така в готвене и сервиране наближи началото на учебната година. Това ме наведе на размисъл. Ще трябва да се върна при онези хлапетии, на които да набивам в разсеяните мозъци къде е Рила и къде се влива Камчия. На някои дори трябваше да обяснявам, че това не е салам, а река. На всичкото отгоре Щерю си намери заместник за вечерите, когато свиреше тук-там, така че компанията ни се обогати с един кандидат-актьор. Мислел да почне работа в театър, но не ставало така, както той си го мислел и затова сега осъществяваше мечтата си по своему. С други думи, препитаваше се където може, белки му излезе късмета.

- Я си представете, точно тук се озове някой мастит режисьор! Или нещо от сорта… Види ме и ахне! И красотата ми красота, и осанката – осанка! Пък вадя такъв тембър, че няма как да не се сащиса, щом ме чуе. Случва се, нали! Колко народ е почнал от улицата, а аз съм в ресторант!

Ние се съгласявахме и как да не е така, след като Пецата (кандидат-актьора) освен че беше цар на шкембе-чорбата, можеше да носи по десет порции с една ръка.

Не знам какви бяха перспективните планове на моите приятели, но аз вече сериозно се замислих за бъдещето си, свързано с пустия му първи учебен ден. И като с най-близки хора на сърцето ми, реших да споделя с Щерю.

- Братче, нали знаеш, че съм учител…та ти като собственик на ресторанта, дали няма да се разсърдиш, ако те напусна…ама дали да те напусна…направо сърцето ми се къса за вас!

Тогава Щерю ми каза, че всъщност този ресторант не е негов, а на братовчед, който не знам си преди колко години тръгнал на почивка. Звучи познато, но неговата жена взела парите и отишла на Палма де Майорка, а той избрал противоположна точка на света. Няма какво да уточняваме, че жената била скрипя или нейна роднина. Братовчеда оставил за месец ресторанта на Щерю и му рекъл да го стопанисва докато не се върне.

Сега съм в размисъл дали да оставя темата за изворите на реките и планинските върхове…Ей го, тръгнах с почти сто лева, а да не ви казвам какви пачки имам в портмонето. Баба също е Сия доволна от мен! Аз съм сговорчив човек, помагам и, споделяме си радости и скърби. Дори за плаж намирах време. От дете обичам морето…

Историчката не се е обаждала от онзи остров…Може пък и на нея да и е харесало.