14 июл. 2015 г., 23:15
5 мин за четене
ШАХ С ПЕШКАТА
- Предупреждавам, че съм програмирана само да играя шахмат - съществото срещу мен с болнав цвят на изкуствената си кожа изговори механично фразата с дълбок гърлен глас, който според упътването трябваше да е на млада блондинка.
Според същото упътване вдървената му поза трябва да ме вдъхнови за една приятна игра на шахмат. Само на шахмат. За тези пари – толкова.
- Добре, да играем – подканих го с възможно най-приятелски тембър на гласа си, въпреки, че още не мога да възприема хуманоида за живо същество, камо ли за „обаятелна млада жена“, както пишеше в оня реклама.
Не мога да отрека, че играе добре. След като ме победи първите три партии с любезен глас ме попита да свали ли нивото си на трудност до степен Бе2. Отговорих му, че няма нужда, но може да ми отвори една студена бира. Не разбра шегата ми. Вместо това в четвъртата партия ме матира на петия ход и същия, изпълнен със съжаление глас ме уведоми, че трябва да зареди батериите си. Хайде холан! Сега оставаше и роботите да ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация