– А сега какво ще правим, драга ми Невенке?
– Ами… можем да пийнем по бира, драги ми Томиславе – промърмори Невена и се захвана да върже на опашка дългата си меденоруса коса.
– Държа да те информирам, че съм с кола, което означава, че не мога да пия.
– Ти на тази гробница кола ли викаш. Не ставай смешен, моля те. Я се напий и я блъсни в някой стълб, за да не даваме повече грешни пари за ремонти.
– И след това къде ще си возиш сладкото задниче, в градския транспорт ли?
– Ти за моите седалищни части не се грижи.
– Достатъчно големи са да се грижат сами за себе си, а? – подметна Томислав, ухили се до уши и даде газ, преминавайки кръстовището на жълто.
– Много умно, в „Телеграф” ли го прочете?
– Нещо ми се виждаш леко нервна. Обикновено ме засичаш само десетина пъти дневно, но днес като че ли прехвърли двайсетицата.
– Сам си си виновен, ако дрънкаше по-малко глупости…
Томислав се смълча за момент, после попита плахо:
– Значи оня от кабеларката хич не клъвна? ...