Понякога си тръгвам без да искам, защото вярвам, че така оставам. Понякога си мисля, че съм била права, а друг път, просто се предавам. Понякога отивам твърде надалече, защото вярвам, че така успявам; понякога си мисля, че е редно, а друг път просто си се оправдавам.
Ще ти направя кифли и кафе, за кой ли път ти обещавам, а от това на теб ти става зле, аз виждам, после се предавам. Ще ти направя мъничко виенско колело, не се заканвам, само обещавам, а от това на теб ти става зле, аз виждам, после го забравям.
В желанието си да те запомня, те правя все по-блед - далечен. В желанието си да те обичам, те виждам пак на пътната врата - облечен. В желанието си да те опиша, те правя все по-трудно разгадаем. В желанието си да те предричам, те правя просто чужд – предполагаем.
Понякога си мисля, че съм луда, а друг път просто се обнадеждавам; понякога си мисля, че съм друга - такава, от която трябва да избягам. Понякога се самонаблюдавам, приготвила молив и гума; премислям, смятам, констатирам, ...