Сънуваше го всяка вечер и мислеше за него всеки ден. Трудно беше да определи състоянието си – силна впечатлителност, невероятна любов или наченки на депресия, които изостряха сетивата ѝ. Но каквото и да беше това, то носеше едно очарование, примесено с огромна тъга от невъзможността за постигане на чувството. Когато една любов се окаже невъзможна, тя носи цялата тази феерия от чувства и настроения.
Аня, така ѝ викаха приятелите – от Ана, беше емоционална и впечатлителна. Тя знаеше, че този, когото харесва е зает, но това не ѝ пречеше да мисли за него и да усеща присъствието му в живота. Всички сме чували мисълта „Внимавай какво си пожелаваш!“. Но тази мисъл я караше да вярва, че понякога Съдбата си знае работата и изпълнява желания, когато са силни и истински. А нейното беше точно такова. Това желание в някои дни я изпълваше с живот и тя правеше всичко възможно да се промени, да бъде жизнена и щастлива. Но в други дни същото желание я изпращаше в най-голямата бездна на страданието, на ...