Дядо Марин не беще ял шоколад от година. Затова с добавката от пет лева към помощите за отопление реши да си купи шоколадови бонбони /беше чувал, че шоколадът носи енергия.../
В магазина дълго се чуди коя кутия да избере... Но сякаш невидима ръка го насочи. На една от тях очите му забелязаха таен знак - чертичка или петно. Старецът прочете: "Шоко-ладова радост". Дядо Марин беше прост човек и не знаеше, че тази кутия бе предназначена от Съдбата за Меджик - негова съседка, живееща срещу магазина...
Когато излезе, старецът дочу силен детски плач - идеше от прозореца на Меджик. За тази жена се носеха слухове, че правела разни магии. Дядо Марин не вярваше в магии. Но веднъж мъжът на Меджик го бе поканил у тях на вечеря - и тази вечер се превърна в празник за душата на самотния старец...
Дядото позвъни на вратата. Показа се Меджик, доста разстроена.
- Добър ден, съседке! Защо плаче детенцето ти?
- Ох, и аз не знам, дядо Марине... С нищо не мога да я успокоя...
- Ето, тука съм купил шоколадов ...