с весел поздрав, за Ани!
Гарвани изпълват зимното небе и напомнят на белия сезон, че е време да се проявява.
Странно топло е обаче и лекият бриз повдига красиво буклите й...
Тя просто седи на канарата и погледът и се плъзга по вълните, но къде ли е Мисълта й?
Опитвам се да си спомня последните ни думи, сякаш преминали в паралелна Вселена мигове...
Прекрасно е да си баща на такова омайно създание...
Безкрайно влюбен съм във всеки атом от аурата й.
А тя искри така красиво, преливащо във виолетово с лек нюанс на тюркоаз.
Спомням си как я шляпнах веднъж по дупето, задето се превземаше и хленчеше за нищо...
После Баткото й я гушна, успокои, целуна и дълго ме гледа със син пронизващ поглед...
Трогателна гледка!
Трогателна е всяка първична реакция, всяка мъничка искрица тотална истинност, извираща дълбоко от душите ни. ...