Пролетта бавно се спускаше по билото на белоснежната планина. Повдигаше кокетно снежната завивка и пръскаше топлият си дъх. Стоплена, земята разкопчаваше пазвата си и бели кокичета като сълзи, изплакани тихо от слънцето, надигаха главички. В белите камбанки беше събрана цялата им душа и неразлистената им обич. До тях, като свещички негаснещи от вятъра, гордо поглеждаха минзухарите, а малко по-надолу, скрити в диплите на зеленото покривало, надничаха нежните теменужки, толкова срамежливи, че не смееха да повдигнат главичките си. Слънцето, излегнато на едно пухкаво облаче, сънено показваше своето носле и се усмихваше.Денят обещаваше да е хубав! Една весела калинка си проправяше път между стволчетата на тревата и тихо миеше личицето си с капчиците роса, която падаше от листенцата на цветята. Над нея, събрала цветовете на дъгата, прелетя пеперуда и я попита: - Хей, сестрице, накъде толкова рано? - Отивам да търся четирилистна детелина - отговори калинката - защото разбрах, че тя ще ме направи щастлива - Успех - каза пеперудата и наслаждавайки се на слънцето, отлетя. Продължи калинката пътя си, а край нея звънеше песента на чучулигите и ромола на потока, който се събуждаше под ледената си покривка. Огледа се калинката, потърси брод за да премине на отсрещния бряг и като не видя такъв, се качи на едно листо, което плуваше в потока. Листото се завъртя, подскочи и пое успокоено между двата бряга. Търкаше очички калинката и се взираше в храстите наоколо, чудеше се къде ли се крият четирилистните детелини? Тя беше чула от по-възрастните да казват, че детелините са много скромни и не обичат да се набиват на очи, затова се взираше и гледаше внимателно. Листото, подобно на ладийка, я носеше по течението и я караше да се чувства опиянена от това движение... Докато си мислеше дали една четирилистна детелина ще е достатъчна за да бъде щастлива, малката калинка дочу плач. Плачът идваше от единия бряг. Тя наостри крилца и очичките и затърсиха източника. Листото се спускаше по течението и я водеше точно към този бряг, откъдето осезаемо се чуваше хлипането. С премрежени от слънцето очи, тя видя силуетите на деца. Едното плачеше, а другото се суетеше около него. Водена от детското си любопитство, калинката разпери крилца и полетя от листото - ладийка. Изведнъж всичко около нея се завъртя, крилцата и се огънаха и загубиха твърдостта си, крачетата търсеха опора, но такава нямаше... Калинката се изплаши и в този миг в ушите и прозвуча разговора с онази чайка, която и разкри тайната на летенето - "вярата, вярата, че можеш да полетиш". Напрегна сили тогава, измъкна се от лапите на уплахата и полетя, за да се озове в ръчичката на плачещото дете. Като видя калинката, то разтърка стичащите се сълзи и се усмихна, протегна разтворена длан и каза на другото дете: - Виж, калинка, тя ще ми донесе щастие! - и широка усмивка се разля по личицето му. Тогава малката калинка се почувства истински доволна и обичана. Тя разбра, че не е нужно да търси четирилистна детелина, след като може и така да е щастлива - доставяйки радост и щастие на другите.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Калинката е една шарена четирилистна детелина.