Щастливи хора са съседите отсреща. Младо семейство - той, Ванката, е на 33 години, а тя е с 4 по-малка от него. Цвета - и на име е улучила, и на всичко...
А децата им... Слънчица... Близначета са и са едни такива, като две малки сладки зайчета, със сини очи и немирни муцунки.
Абе щастливо семейство са и аз съм късметлиика, че те ме имат за приятелка. През ден съм у тях, но гледам да не прекалявам, а понякога и по-често. Нали вече съм пенсионерка, та често гледам малките, че те нали са млади, живей им се. Я кино, я ресторант... Ех, щастие, щастие...
Ето и вчера, Цвети ми звъни на вратата ( винаги така прави, комшии сме и за нея е престъпление да ми звънне по телефона. Рядко културна жена, нищо, че е руса...) Щяло да ходят на театър. Дъра-бъра, разбрахме се веднага, пък и кой бяга от 20 лв за 2-3 часа? Тежки години особено за нас, старите хора, дето и за живи не ни броят... Ама то туй си е отделна тема.
За съседите ми е думата сега. Щастие, радост, усмивки... Сякаш от друг свят са бре, всички им се чудят. Той, бизнесмен, но не от тези с анцузите, нито пък от другите, с костюмите, които сякаш са се сраснали с душите им... То, фирмата му, не е голяма, но всички много я хвалят. С некви консултации се занимава, но какви, що... все не мога да разбера...
А тя, милата, е учителка в начално училище. Ех, ако едно време ни беха такива даскалиците... Ама нейсе - те тогава само биеха и възпитаваха по метода на твърдата ръка... Като се замисля обаче, май бяха прави, но пък от друга страна... Не, не мога да преценя кое е по-доброто... Боя, или усмивката, но като гледам резултатите, то...
Ама да не се отплесна пак. Много кротко и щастливо семейство са те и това е. И всичко им е тип-топ. Телевизора им е колкото масата в кухнята ми, навсякъде що лампи, що чудо е, па и едни фигури по таваните... Чудесии...
Аз други такива хора не познавам и май няма и да срещна! Златни, златни, и на всеки услуга правят. Ето, въпреки, че и без пари ще гледам двете ангелчета, всеки път поне едно 20 лв ми дават, а то като сметна... къмто 200 - 250 на месец им стъпва... Не, че не са ми добре дошли, все едно 2 пенсии вземам, ама има и такива дето за едно кисело мляко се стискат, а те и ми платят, и ме нахранят. Чудни, чудни хора...
Аз знам, че обичат всички около тях да са щастливи. Това е прекрасно, защото аз съм една тъжна стара жена и виждам, че искат и мен да ощастливят...
И знаете ли - някой ден ще успеят! Дълги години съм живяла на този свят и зная отлично едно - Нещастието никого не е подминало, та и при тях ще дойде все някога... А аз просто чакам с вярата, че когато това стане, най-накрая ще имам повод за усмивка и лично щастие...
10.11.2014.
Георги Каменов
© Георги Каменов Все права защищены