Ще бъда вече силна, ще живея ден за ден. От днес променям личността си, ще бъда друга, непозната за пред хората и мен. Ще правя всичко, което чувствам, без да мисля за след това. Имах учител един, за това. В  твоя образ го открих, пред себе си се кланям, а други унищожих. Даде ми дар безценен и аз го съхраних. Ще ходя с всеки, където искам и ще наранявам без да искам. Ще спра да мисля за тъгата, ще протегна големите ръце, ще взема всичко, което Господ  дава, дори всичко да е клише. Ще седна в някоя кръчма, както правиш ти, а друг вкъщи ще се моли някой да му позвъни. Ще ходя с вдигната глава, ще мачкам всичко на света. Ще бъда безмилостно жестока, ще лъжа, че сърцето в мен тупти, а то ще е скрито зад хиляди врати, а ключа - в морските дълбини. Ще бъда с каменни очи, а в тях и капка нежност не ще личи. Ще ходя с вдигната глава сякаш съм сама аз на света. Ще залъгвам всеки с любов, както правиш ти, а ще  създавам единствено искусни лъжи. Ще бъда нежна чак до болка или дяволска жена, ще гледам в чуждите очи, а всъщност ще виждам твоите лъжи. Ще изтрия всичко, което бях. В очите няма да вали, сърцето няма да кърви, всичко човешко в мене ще умре, ще бъда всичко, което си ти. Прототип на дявола дори. И всичко това, защото сърцето ми разби. Ще бъдем двама безпощадни. Света ще бъде не в твойте, а в моите крака, защото  ученичката ще надмине учителя. Ще се опитам да живея, но живот ли ще бъде това?