Може би е по-добре
да не се заражда това,
което се написва за нас...
То се е родило
още преди да се срещнат
нашите съдби...
Преди да ме потърсиш...
Преди да ме докоснеш с очи...
И с думи...
Написано е било преди...
Сега ни преследват мечтите,
мислите ни...
Такова присъствие
не се нарича с думи
спокойни.
А дали е взаимност?
Какво е?
Това любов ли е, кажи?!
В сърцето щом се е настанило
и погубва ни, нали?!
Може много да получим,
Знаеш.
Но и знаеш, ще ни заболи...
2015год.
© З. Райкова Все права защищены
Благодаря!