Kъде си? Аз зная отговора прост. Далеч... живееш по-щастлив, без мен. Споменът, имаш ли такъв? Красив ли е или пък те натъжава? Наранах ли те? Теб или егото на мъж? Мислиш ли за мен? В съзнанието ми изплува въпрос след въпрос, чиито отговори няма. Една странна любовна история... от съня ме следва и наяве. Сякаш не е реално. Възплята е във всяка песен, всеки мит я носи с послание. Но случи се на мен, на нас.
Аз зная, ще се върнеш тук, в този град, който може би напомня ти на мен. А аз ще те чакам сама, ти ме остави така. Не мога да продължа, ако видя очите ти, ще замра. Дъхът ми ще спре и пребледняла ще облещя очи. Ще се моля да се спреш до мен, да ме погалиш. Ще жадувам аз да те прегърна. Ах, кога ли ще се върнеш?