Брях, макя му и жина! Дъ знайте, нема отърване га им влейне некоа муа у кратуните. Жинатъ Стойна зепала у тиливизоръ нящо там „Испълнена подмяна” ли, нящо такова. Зепа го цела седмица и кату мъ емнъ:
- Ваньо, бре, Ваньо. Иди – вика ми – земъй пари ут банкъта. Ша съ пудменям.
- Кво ша си пудменяш мъ? Сичко ти е у ред. Кво съ сети сига?
- Ша съ пилиръм с лазер и ша си тургъм силекон. Модернъ дъ сам.
- Къф Лазар ша та полира, ма? Къф кон ша ти го турга? Язе ни ти ли стигам, ма? Макя ти, ненаситна! Язе ни та ли онождам секой път коги та вида дъ са моткаш като муа без глава. А тизе, ем Лазар, ем с коня му. Убиф та ша знайш.
- Пфу мъ чи си прос. Ощи съ чуда как тъ дръжат кмет дъ си. Силекон йе идно тъкова дека си го тургат жините у цицити. Дъ са им напърчини. Глей ги мойте. Тиа дяца мъ избозаа. Нищо немъм веке. А и тизе с них бозаеши. Мискинин такоф. Сига ша си тургам силекон и ша сам кату униа ут подмянъта. Посли ша мъ пилирът и ша стана глатка къто ейце.
- Кой ша тъ пилиръ? Лазар ли?
- Просчо си. Лазер бе. Ни йе Лазар. Машина некаква ще е. Дека ти маиня космите.
- Шо, мъ Стойно? Кво ти пречат?
- Кво ти разбиръ тиквъта ут модъ. Яйш къкви съ им гладки ногите нъ тиа. Я глей мойте...
Сички тиа обеснениа нъ мойтъ жина ма накараа дъ омекнъ. Па кво, некъ са пилира, некъ си турга силекон у циците. Мъ коги я заглаждат ша ида с ней, шото язе не вервам тоа лазер дека е само машина...
© Христо Костов Все права защищены