откъс от началото на романа
Другата висеше под тавана и усещаше, че всеки момент коридорът ще се отвори, а Душата Нина все още не беше готова за тръгването.
Много пъти беше получавала задача да преведе нова душа от Земята, но този път всичко беше много по различно. Толкова различно, че го нямаше в Познанието.
Другата се убеди, че няма невъзможни за решение ситуации.
Времето напредваше. Получи се знак от горе за отварянето на коридора и тя предупреди. Светлината блесна и в същият миг дойде и Душата Нина.
Двете се оставиха на движещият се коридор и той ги поведе. От всякъде се включваха и други души по двойки и всички, като светлинен поток, се носеха към общият им дом, който все още не познаваха.
---------------------
Младата жена с болка отвори очи.Чувстваше се толкова изтощена, че и това движение я затрудняваше. Огледа се докъдето стигаше погледа, но не видя никого. Стаята беше празна.Съпругът й сигурно бе завел майка си да почине. Беше тежко раждане, което продължи цялата нощ. Когато чу плача на детето разбра, че нищо не бе напразно.
Защо стаята бе прaзна? Къде беше обслужващият персионал?
Протегна ръка да натисне бутона за помощ, но силите бяха останали толкова малко, че не можа да я повдигне достатъчно и безпомощно я отпусна.
Усещаше някаква странна, лепкава топлина, как пълзи от кръста надолу, сякаш живота изтичаше. Нищо не можеше да направи да го задържи. Разбра своето безсилие и примирението полека лека се настаняваше в празнотата, която оставаше желанието за борба. Беше останала искрица надежда, че някой ще влезе и ще спре кранчето на изтичащият се от нея живот.
Закова поглед във вратата с надеждата че съпругът й ще чуе повика на душата.
Този миг вратата да се отваря и го видя да влиза в стаята.
Но странно! Видя го от високо! Сякаш бе залепена за тавана.
Той се запъти към леглото и тя проследи движенията му. Младата жена погледна леглото и ...Ужас! Видя себе си там! Беше тя, нейното лице на възглавницата, пребледняло със затворени очи!
"Какво става?! Защо виждаше себе си там в леглото?"
Погледна към съпруга си с надеждата, че ще отговори на въпроса .
Той се приближи към леглото и протегна ръка да я погали, ала стреснат се отдръпна от нея и натисна бутона за помощ без да отделя пръста си. Вратата се отвори и в стаята се втурна една медицинска сестра. Тя се наведе над леглото, изправи се и излетя на вън. След секунди тичешком влязоха лекари с апаратура и я монтираха около тялото и. Съпругът й стоеше до вратата, вцепенен и пребледнял.
Младата жена гледаше всичко което правеха с тялото й, там на леглото, не разбирайки нищо от случващото се.
Отърси се от вцепенението и потърси съпруга си, обръщайки се.
Това движение я изстреля накъде. Загуби от погледа си картината в която беше до този момент и се намери на друго място, сред други хора.
Това я обърка още повече и тя се замята като изстрелян куршум, който рекоширваше в различни посоки.Обхвана я ужас! Картините се променяха все по бързо.
Внезапно нещо я спря. Сякаш се залепи за него. Беше фигура. Прилиаше на облак, ала излъчваше бяла, неонова светлина. Фигурата беше нежна и мека, като пухената възглавница от нейното детство.
– Успокой се - дойде от фигурата
Не се чу звук. Беше като мисъл която идва от вън.
- Ти...ти какво си? - излетя нейната мисъл.
- Аз съм душа като теб.
- Защо като мен? Аз съм жена. Аз съм Нина - проплака мисълта й.
- Щом искаш така ще те наричам. Нина, ти вече не си човек. Ти си Душа. Успокой се! Ето така!
Нина усети как спокойствието се преливаше от Другата към нея и я изпълваше с тишина.
- Така! Сега внимателно се отлепи от мен. Аз ще ти помогна. Така, добре.
Нина усети как се отлепи и плавно се отдалечи от Другата.
- Какво ми казваш? Че вече не съм жива? - запита тя.
- Тялото ти не е живо. Духът му се прибра. Ти си Душата.
– И какво сега?
Нина учудено погледна
- Tака ли ще се рея? Искам да видя моите! Родих едно момиченце. Искам да си видя детето. Къде е? Какво става с мен?
Нина отново се развълнува и се замята в пространството. Две птици минаха през нея, тя премина през едно дърво.
– Успокой се, моля те!
отново чу Другата която се прилепи пак към нея.
Нина, треперяща се гмурна в спокойствието.
- Добре, така. Трябва да се успокоиш. Знам че не е лесно. И аз през първите часове бях объркана и ужасена. После ме обвзе гняв. Дойдоха мъката и негодуванието. В края, на краищата, приемаш всичко. Друго не остава.
Нина спокойна, отново се отлепи от Другата.
– А ти защо си тук? Не си като мен нова, нали?
- Не не съм. Аз съм от много, много отдавна. Изпратиха ме да те посрещна и да те обуча как да си тръгнеш от тук.
– Аз не искам да си тръгвам! Не разбра ли? Имам бебе което се нуждае от мен.
Нина отново се ядоса на тази- Другата.
– Какви ги говориш?! Няма да си тръгна от тук! Разбираш ли? Къде е детето ми? Моля те, заведи ме там при него. Умолявам те!
Тя отново се замята без направление и посока. Другата я следваше плътно, без да се опитва да я спре, но излъчваше силни дози покой. Те обгръщаха Душата Нина и тя се отпускаше под влиянието му. Намали скоростта си и се прилепи към Другата разбирайки, че сама няма да се справи.
– Ще те заведа при детето ти, но ми обещай че няма повече да се ядосваш.
Душата Нина погледна унило.
– Не искай това от мен. Едва ли ще се справя ако ти обещая.
– Съгласна. Постарай се обаче, моля те! Искам да знаеш, че ще останем тук повече от месец. Ще го прекараш с детето си.
Плавно и спокойно двете души се понесоха в посоката очертана от желанието на Душата Нина.
Тя не разбра как стигнаха толкова бързо обратно в болницата. Вече нямаше понятие за време и пространство. Не разбираше как е това. Като птиците? Не, не беше като тях. И тя летеше, но нямаше прегради. Можеше да преминава през всичко. Материята и въздуха за нея бяха еднакви. Не смееше да преминава през хората. Носеше се над главите им и виждаше, че и Другата не го правеше. Ще я попита по късно за това.
Бяха се отзовали в голяма светла стая пълна с бебета. Някои плачеха а други спяха.
Как да познае своето дете? Погледна другата и я видя жълта.
Това й се стори странно.
- Ти защо сега имаш друг цвят - я попита.
- Различните ми състояния имат различни цветове - отговори Другата.
За Душата Нина това не беше достатъчно, но реши да остави въпросите за по късно. Сега беше при бебетата.
Понесе се от кошче на кошче. Внезапно усети една топлина да я обгръща и пулсиращи като сърце тласъци да я насочват към следващото бебе.
Да, това беше нейната малка дъщеря. Малкото същество сладко спеше. Приличаше на съпруга й - същите пухкави устни и чипо носле. Косата бе нейната. Светлокестеняви буклички. Помнеше от разказите на майка си че се е родила с много коса. Акушерката правела букла когато я носела за кърмене.
Душата Нина влезе в кошчето и обгърна детето си. Беше странно усещане. Сякаш все още беше в утробата и. Детето я усети, отвори очи, размърда ръчички, намръщи се сбръчквайки носле, прозя се и отново заспа.
Беше се унесла когато чу отварянето на вратата. Стресна се и отскочи до тавана ала там вече бе Другата и я спря да не излети нанякъде.
( без редакция)
© Слава Костадинова Все права защищены