Подай ми ръката си. Аз ще я хвана и ще я задържа в моята, но за кратко.

Повдигни очите си и ме погледни. Аз ще ги задържа върху своите... но за кратко.

Усмихни устните си. Аз ще поема вината за това и също ще ти се усмихна.

Направи една крачка напред. Пристъпи към мен. Аз ще направя същото.

Не знам как трябва да скъсиш дистанцията между нас... и аз не мога да го направя.

Разкажи ми какво виждаш когато затвориш очите си... виждаш ли нещо.

Аз виждам теб. Всъщност някакъв силует. Не съм сигурна, но аз така реших.

Искам да ти разкажа един разказ. За един елф. За неговото кралство. За това как той от дъното на всичкото зло направил така, че да се отърси от мръсотията и да управлява кралството си. За това как върнал вярата на всички елфи на хълма. За това как повярвал. За това как спрял да лъже, да краде, да плаче, да бяга. За това как останал сам, напълно сам на най-далечния хълм, устоял на природните стихии. Как привлякъл с мислите си, собствената си съдба. Изковал я от студения метал и я въплътил в една прекрасна история, която вдъхновява, която връща вярата изобщо.

Хълмът бил разположен на север. Зелен. Сякаш студен и въпреки това топъл. Вятърът, който духал там, променял съдби. Този вятър бил омагьосан.            Искам да те заведа там. Искам да заведа себе си там. Искам всичко да се преобърне и да се променим. Искам да сме по добри и в същото време искам да съм същата.

Искаш ли да ти разкажа каква съм и какво направих заради теб и какво искам да направя още? Сигурна съм, че ще те е страх, но съм дръзка, искам да съм дръзка и да го направя... не знам как да започна, дори ми се иска да открадна хилядите идеи на тези преди мен, които вече са открили как стават тези неща... но слушай...

Предадох душата си. Замених я за всичката плътска жажда и удовлетворяване на порочните ни сетива. Продадох си сърцето, за да не се влюбя в теб и да те имам по-дълго, за да не страдам. Пуснах косата си дълга и черна, като нощен вятър, за да мога да те оплета в себе си. Направих устните си толкова червени, че кръвта в твоите вени няма да стигне, за да разбереш, колко ме боли. Очите си потопих в извора от планината, за да те гледам винаги и да виждаш душата ми, както ти си я представяш. Кожата си слях със снега, за да виждаш как тече кръвта по вените ми и колко пулсира за теб... Сключих пагубната сделка с дявола. Дадох всичко, което ми поиска, само за да задоволя себе си и теб.

Той ме научи как да се чукам, за да ти е добре. Как да те целувам, за да те изгарям навсякъде от където минат устните ми. Оставиха ти много белези, така трябва, поне ще ме запомниш, след като те забравя. "Целувка с език и перверзия"... до болка. Трябваше да разбереш, че времето разрушава всичко и секса не ти дава, това, което ще ти запълни празнините... но поне трябваше да се опита от всичката отрова.

Огледалната маса в средата на стаята ми... беше готова за нашата среща. Дълги бели линии, които чакаха да бъдат взети, за да разрушат. Чашите, пълни с кървавия пунш и много лед. Тръбата бе прецизно свита. Развратът на света  се бе концентрирал тук. И когато влезеш в стаята, ще те целувам сляпа. Ще отдам последното късче месо, за да си добре и искам да си задоволен.

Ще ми направиш ли свирка? Но, моля те... как бих могла да не ти направя. И после ще те оближа целия. Ще се отдам на своята пагубност. Ще се отдам на пропадащия свят и ще се върна в небитието, там, където е само хаос. Защото, защо трябва да градим, когато е така лесно, всичко да се разруши и на никого окото му няма да мигне??!

Танцувай с мен. Ще запаля свещите си. Знаеш, че без тях не мога вече. Музиката е моят стон. Танцувай с мен. Аз само ще те гледам. Наистина вече не искам да говоря. Този път ще бъда твоят слушател и изповедник. Разкажи ми как и колко ме желаеш и после ще те чукам както искаш. Танцувай с мен след като луната изгрее. Танцувай с мен до залез слънце. Аз ще бъда вятъра, който ще ти даде началното дихание. Танцувай с мен и вземи душата си обратно, аз ще жертвам моята, заради мига  в който ще се насладя на твоето жертвено падение.

Ще те разруша с целувката си. Ще те слея с погледа си и ще те удавя. Ще те оплета в косата си и ще те удуша. Накрая просто ще те бутна от скалата и когато паднеш долу, ще се разбиеш на хиляди парчета. Едно парче ще ми попадне в окото и сълзите ми ще задушат и мен. Не искам да ти вярвам и няма. Само ще те разруша... но мъртъв вече, ти ще ми простиш.

И те обичам...