Имаше нещо в това момиче, което никой със сигурност не можеше да определи лошо ли беше, или добро. Тя беше като хамелеон, променяше нрава си, в зависимост от средата, която я заобикаляше. Дори и очите ù променяха блясъка си. Доста широк спектър от настроения можеше да различи в тях човек. От пълно безразличие и апатия, до буйна веселост и безумна страст. Хората, които във всеки един момент я заобикаляха, я променяха до неузнаваемост, в зависимост от собствения им характер и тя не можеше да контролира това, не можеше да контролира себе си. Ту избухваше в дива ярост или в най-искрен, детски смях.
Невена беше от разтуряно семейство. Такова клеймо бяха турили бабите от махалата на това чудато девойче, което всеки път ги гледаше със странна смесица от презрение и уважение, минавайки покрай пейката, където те се събираха да поклюкарстват на воля. Ако престанеха да шушукат и да я сочат с пръст като чумава, можеше и да ги поздрави. Понякога и това се случваше и тогава очите ù придобиваха нежна ...