По принцип не съм многословен, обаче като стане дума за войната мога да обяснявам надълго и нашироко принципи, стратегии, тактики... Не, че на някого би му било интересно, но нали все пак ме питате...
Добре де, добре! Да го кажем така-предпочитам да съдят за мен по действията, а не по думите ми. Казвам се Рев Стоик и съм един от командирите на щурмоваците. В армията съм от дванадесетгодишен, понеже още тогава чувствахме недостиг откъм хора за битки. А децата, колкото и да е странно, стават перфектни бойци ако се обучат правилно. И ако оцелеят, разбира се.
За мен във войската си беше същински рай, понеже животът ми преди нея представляваше умалена версия на ада. Баща никога не съм имал, майка ми пък умря като бях на пет. Отгледа ме някакъв далечен чичо, на когото му пукаше толкова за мен колкото на куче за бълхите му. Съжителствахме някак си, но той правеше всичко възможно да се оттърва от дребния паразит, който му смучеше кръвчицата. След първата седмица на глад и жажда в очакване да м ...