Рев
Да умреш заради това, че си просто човек. Винаги съм си мислел, че смъртта ми ще настъпи в боя, понеже целият ми живот е преминал в него. Дали причината за нея щяха да са подивели броненосци, които трябваше да ликвидирам по поръчка на любимата си майка-кърмилница армията или пък съвършените исатиски бойци, с които копнеех да вляза в сражение още от началото на войната, но все пак си въобразявах, че преминаването ми на оня свят ще да е една идея по-героично от проглушаването на ушите ми докато не получа мозъчен кръвоизлив или пък сърдечен удар.
Никога ама никога не съм се замислял какво е да лежиш напълно безпомощен, но и ясно осъзнаващ всичко случващо се около теб! Ако оцелея, ще се подготвя подобаващо за втората си и предполагам окончателна среща със смъртта. След всичко преживяно смятам, че поне имам правото да избера как да загина.
Воргенаските дронове изпепеляват хората ми наред, докато онези успели да се прикрият някъде от огъня като мен се борят с непоносимото пищене, докарва ...