29 мая 2012 г., 10:54

Сигурно е някаква шега 

  Проза » Рассказы
1097 0 14
7 мин за четене
Днес ще ù кажа, че я напускам, твърдо съм решил. Мислех отдавна да го направя, но все отлагам. Може би защото се страхувам, че много ще я нараня, като знам колко държи на мен.
Вярно, че е единствената жена, която ме е карала да се чувствам по този начин. Вярно, че само една нейна усмивка можеше да стопи целия яд и умора, насъбрани през деня. Вярно, имаше време, когато сексът с нея беше като пътешествие до Луната и обратно. Така и не разбрах точно нито кога, нито защо това започна да се променя и някак да се отчуждаваме един от друг.
Дали онзи път, когато отказах да отида с нея при майка ù, защото тия неделни събирания ми бяха дошли до гуша? Тогава помня, че тя не настояваше особено, защото знаеше колко съм изнервен и бях останал с впечатлението, че ме е разбрала.
Възможно ли е да е било, когато категорично отказах да отида с нея и приятелките ù на онази глупава екскурзия с дечурлигата им, понеже бях се уговорил с приятелчетата да отидем на риба. Не ми се вярва, защото когато се върнах, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Все права защищены

Предложения
: ??:??