Опитах се да разкажа една история.
Силата на бурята
Вятърът идваше на талази и вълнението на морето подмяташе малкия кораб. Той жално прискърцваше и се накланяше ту на едната си, ту на другата си страна. Морската стихия се опитваше да погълне корабчето, което не бе успяло да стигне брега навреме, въпреки усилията на целия екипаж.
Бурята бе предупредила за себе си, като час преди да се развихри, в небето започнаха да се събират гъсти сивочерни облаци. С наближаването й те придобиха заплашителни размери и зловещи форми, които гледаха застрашително към малкия плавателен съд. Студен вятър поде вълните и почна да ги блъска към палубата. Извиха се пенести езици, които лакомо заобгръщаха корабчето, сякаш бе някаква малка орехова черупка. В един момент сякаш съдбата му бе предрешена.
Валентин, 30-годишният капитан стоеше на руля и сърцето му лудо биеше. Той се взираше през стъклото и усещаше напора и виенето на бурята. Мислите му сновяха из съзнанието му и рисуваха грозни картини. Това бе трет ...