Още от малка тя мразеше мъжете. Живееше в квартал, в който насилието срещу деца и жени просто някак си беше нормално.. Като гледаше държанието на някои бащи просто и се искаше да ги убие. Не понасяше мъж да пие като животно до сутринта и след това да се прибира в къщи не знаейки на кой свят се намира, псувайки и удряйки семейството си. Беше потресена от цялата тази глупава идея, че има такива изроди по света. Но какво можеше да направи една беззащитна жена като нея? Нищо! Стоеше и слушаше как цяла нощ бедните деца реват, само защото някой ги тормози.. Знаеше какво е всяка нощ да плачеш и да страдаш, все пак беше израснала в квартала и беше преживяла какви ли не неща.. Мъжете обичаха да се възползват от жените. Като малка Анна преживя нещо, което я направи толкова силна. Баща и системно биеше майка и. Анна имаше и по-малка сестра, която също беше малтретирана. Писъците на Кети прогласяха цялата къща. Анна работеше денонощно, затова баща и нямаше кога да я тормози. Тя издържаше цялата къща. Беше поела грижата и за малката си сестричка, но не можеше да отърве нея и майка им от лапите на баща и. Той освен, че ги малтретираше, също така и харчеше парите за алкохол, които бяха предназначени за храна за целия месец. Един ден, докато Анна палеше печката, която беше на дърва, Кети и майка и с крясък влязоха в малката мръсна стая. Бяха пребледнели и пожълтели. А от вън пред вратата се бяха струпали уплашени хора. Бащата на Анна беше мъртъв. Никой не знаеше по какъв начин, този пияница, който беше едър мъж се бе свлякъл на земята. Хората си подшушваха, че е пиян и спи, но той не спеше, той просто не дишаше.
След като разбраха причината за смъртта му, Анна, Кети и майка им дълго време мълчаха помежду си. В къщата вече бе спокойно. Нямаше детски крясъци и писъци, нямаше и пиянски истории. Къщичката се бе умълчала за дълъг период от време. Минаха се няколко години, майката на Анна започна работа в един квартален магазин, а сестра и се готвеше за завършването на средното си образование. От както баща им почина двете момичета бяха много по-спокойни. Майка им взимаше прилична заплата, а Анна продължаваше да допринася за бюджета в къщи.
Анна работеше на две места. През деня разнасяше вестници, а вечер работеше в една кръчма, в която всички квартални мъже се напиваха като животни там.
Една вечер, докато се прибираше от работа, Анна бе нападната от един пияница. Той се опита да я изнасили. Тя беше свикнала да се справя с такива като него, но този път не успя. Мръсното животно хвана Анна за косата и в бутна на земята. Тя не можеше да се съпротивлява срещу неговата мъжка сила. И точно когато животното се опита да посегне към честта и, някои го удари с бутилка в главата и избяга. Мъжът падна на земята, с рана на главата, а Анна уплашена и притеснена побягна към вкъщи.
След всички тези години на тормоз и лишения Анна си каза, че никой мъж не е над нея и никой мъж няма право да постъпва с нея както си поиска, да я лъже, да я мами, да я тъпчи, така както баща и бе сторил с майка и. Просто отблъскваше всеки един глупак, който имаше дързостта да я заговори. Познаваше ги много добре, всичките бяха израснали пред очите и заедно с нея. Нямаше нито един, който да я впечатлява така както тя си мечтаеше да бъде. Тя искаше да се чувства жена в ръцете на един мъж а не парцал, който да размятат навсякъде! Жените от квартала се възхищаваха на смелия дух, който има, но не смееха да се опълчат на мъжете си, стояха и се мъчеха - третирани, гладни, захвърляни... Съжаляваше ги, но нищо не им казваше, не защото не иска, а защото знаеше че ги е страх. Тя отдавна беше преживяла страха от мъжете. Вървеше с вдигната глава и само с поглед ги разбиваше, а имаше толкова много които пълзяха в краката, и само защото искаха вниманието и. Беше толкова корава и твърда, даже по твърда от самите мъже... Но истината беше, че искаше да открие любовта, но не в това време, не в този град, не в този свят... Може би в някой по-добър свят, където да си жена за един мъж е чест! ''
© Памела Все права защищены